7 причини защо високите сгради убиват жизнеността

Какво ще направите, ако сте от Портланд и се предполага, че милиони хора ще се преместят във вашия град през следващите десетиления, а знаете, че всеки град има граници на растеж? Ще се захванете със строителство, нали? До известна степен  - да, но не повече от пети етаж, казва световноизвестния архитект Jan Gehl. „Бих казал, че всеки, живеещ над пети етаж следва да се зачислява към въздушните власти. Вие вече не сте част от земята, защото не можете да видите какво се случва на там и хората от земята не могат да видят къде сте вие”, предупреждава той. Тъй като подробния план на Портланд е в процес на обновяване, жителите гледат с тревога на това, тъй като се предлага да се разреши строителството на 40 етажни постройки в райони, където има исторически сгради и дори пространствата около мостовете.  

Високите сгради не са единственият отговор на гъстотата. В действителност, това може да бъде едно много неподходящо решение, което подкопава характера, обитаемостта, социалната тъкан и дори общественото здраве на града.

По-долу са 7 причини защо небостъргачите убиват обитаемостта:

1. Високоетажното строителство отделя хората от улицата

Според Gehl градът се вижда най-добре на нивото на очите. Разбира се гледките от високо могат да бъдат зашеметяващи, но не можете да видите хората по начин, който ви дава възможност да осъществите връзка. Връзка се осъществява лесно, когато някой премине наблизо, но хората от високите етажи е по-рядко напускат домовете си. Това разделя хората от природата, от града и от други хора. „Това, което високото строителство причинява е да разделя големи групи от хора от улицата, така че имаме град, който е откъснат от уличния живот, и в крайна сметка имаме град, който е сбор от анклави и комплекси от затворен тип” казва експерт по градоустройство Michael Buxton.

И Gehl също твърди, че „смислен контакт с нивото на земята е възможен само от първите няколко етажа на многоетажна сграда. Между третия и четвъртия етаж има подчертан спад на възможността да се наблюдава нивото на земята. Друг такъв праг е между пети и шести етаж. Всичко над тази граница е извън всякакъв досег със случващото се на земята.”

2. Високоетажното строителство не е от мащаба на човека

Високоетажните сгради са просто толкова високи, че нямат визуален смисъл за пешеходеца. Той дори не може да види цялата сграда, освен ако не се намира в друга високоетажна сграда. Оказвате се изгубен и погълнат в каньони от стъкло и стомана, които могат да бъдат изолиращи и лишаващи ни от човекто в нас.

Когато се движим през традиционен градски квартал със сгради на пет или шест етажа, можем да видим лицата на хората, които надничат през прозорците, и можем да видим персонализирани детайли като например саксиите по прозорците. Когато вървим из квартал с високи сгради, не могат да се видят този вид неща по фасадите на сградите. Или, с други думи, губи се човешкият мащаб във високоетажното строителство.

3. Високите сгради радикално намаляват шанса за случайни срещи и близост

Понеже високите сгради имат свойството да разделят хората от улицата и помежду им, те значително намаляват и броя на случайните срещи, които са от решаващо значение за жизнеността на един град и за създаването на социален капитал. И тъй като хората са затворени във високи сгради е по-малко вероятно да изпитат близостта.

Близостта е „един от основните фактори, водещи до междуличностно привличане. Тя се отнася за физическата или психологическа близост между хората. Близостта може да означава физическа близост, роднинство между хората или сходство в природата на нещата.” Близостта се случва на обществените пространства – на улицата, в паркове, публичен транспорт и градски площади. Високите сгради намаляват участието на хората в обществените пространства и следователно намаляват близостта.

Живеенето във висока сграда създава много ограничен и капсулиран свят. Тя се превръща в твоя свят, особено когато сградите включват ресторант, пазар, фитнес и други удобства. Никога не ви се налага да излизате навън или да се срещате случайно с други хора. Плюс това, това явление създава обратния ефект на обществените пространства. То гарантира, че хората най-често се свързват с други хора от същия социално-икономически слой. Високите сгради бюквално създават силози, едновременно физически, социални и присохологически.

4. Високоетажните сгради са вертикално разширение на границата

Възможно ли е високите сгради да се разрастват, ако заемат толкова малко застроена земя? Разрастването е, когато нещо е построено неефективно и заема прекалено много място. Високоетажните сгради заемат прекалено много вертикално пространство за нещо, което може да се постигне с много по-малка височина.

Комплекса South Waterfront в Портланд е море от много високи сгради, които в голямата си част остават празни. Не по-различно е от разширяването на границите на градовете, което също насърчава изолацията и често липсват хора по улиците. Високите сгради водят до същите проблеми, но от вертикална гледна точка.

5. Високи сгради = създаване на общности от една социална прослойка и генерират неравенство в обществото. Ниски и средно високи сгради=гъвкавост и достъпност

Високите сгради предлагат по-висока печалба за техните създатели. Колкото по-висока е тя, толкова по-скъпо е строителството. По този начин най-високите сгради се налага да бъдат луксозни. Така те увеличават цената на прилежащата земя, което прави защитата на исторически сгради и достъпно жилищно строителство по-малко постижими неща. По този начин се увеличава неравенството в обществото.

От друга страна, малките магазинчета и апартаменти носят по-малки печалби, разпръснати сред повече хора и бизнеси в общността. През вековете малките мащаби са доказали своята адаптивност към променящите се политически и икономически условия, което прави общността устойчива и гъвкава. Париж, например, където сградите са не по-високи от 37 метра (в някои райони до 50 метра и офис сгради до 180 метра от 2010 г.) спомага за поддържането на търговията на дребно по улиците, което прави всеки квартал подходящ за разходка.

6. Зелени ли са високите сгради

Противно на общественото мнение, че високите сгради би трябвало да са устойчиви, защото позволяват по-голяма плътност, истината е, че не са никак зелени. Те са изложени на въздействието на твърде много слънце и твърде много вятър върху стъклените им фасади. А стъклените фасади, въпреки многото подобрения в технологията, по своята същност са неефективни. Стъклото просто не е много добро в пазенето на прекомерната топлина отвън или желаната топлина вътре. Високоетажните сгради използват приблизително два пъти повече енергия на квадратен метър от средно високите сгради.

Освен това, високите сгради са по-малко приспособими от средно високите сгради и следователно са по-малко успойчиви. Строени са предимно от стомана и бетон и са по-малко устойчиви от нискоетажните и средно етажните сгради, които са построени главно от дърво, защото стоманата и бетонът произвеждат много парникови газове. Дървото ги задържа. Бетонът е 10 пъти по-интензивен в създаването на парникови газове от дървото.

7. Високите сгради не са добри за здравето

Това твърдение може да звучи смешно за някой, но въздействието на високите сгради върху психичното здраве са изследвани и документирани. Психологът Daniel Cappon пише в канадския Journal of Public Health, че високите сгради са причина децата и възрастните хора да не полагат допълнително усилие за излизане навън и ги насърчава да остават у дома и пред телевизора. Високите сгради също лишават хората и особено децата от „квартални връстници и дейности”. Той смята, че нивото на отчуждение и изолация, неща, които са доказани, че имат негативно влияние върху здравето и дори съкращава живота на хората, се увеличава с височината на сградата.

Cappon казва:

„Имаме неоспоримо доказателство и механизъм, че изкачването нависоко води до ниско падане на човечността на хората от градовете. Не трябва сляпо да изграждаме тези вертикални ковчези за преждевременна смърт на нашата цивилизация.

Вместо това можем да задоволим икономическите нужди от висока плътност, което само по себе си не е вероятно да произведе лошо здраве, като ограничаваме височината и преразпределяме пространства в терасирани пространства, съобразени с човешкия мащаб, подкрепяйки социалното сливане и взаимодействие или, поне, да не спъваме възпитаването на ценното човешко общуване.”