И все пак, какво прави един град „интелигентен“?

През последните години станахме свидетели на това как урбанисти, лидери от ралични сектори и градски ентусиасти гръмко оповестиха възхода на така наречените „интелигентни градове.“ И докато децибелите на публичния диалог по темата нарастват, на дневен ред остава въпросът: Какво точно прави един град „интелигентен“?

Има разнообразни идеи и подходи за разработване на интелигентни градове, но повечето анализи по темата изхождат от въпроса как използването на информационни технологии чрез централен контролен пункт може да служи за градско планиране и управление. Не случайно един от лидерите в областта на изследването на смарт градовете, Антъни Тоунсенд, използва образната аналогия за "дистанционно управляем град", разработен от специалисти с цел подобряване на ефикасността.

Концепцията за „интелигентен град“ предполага в основата си свързаност на градската инфраструктура с Интернет, тъй като Интернет се явява необходимия проводник на голямо количество данни през информационните артерии на града. Наличието на тази съществена свързаност позволява първоначалния процес на събиране и разглеждане на информация преди използването и за комплексни решения в рамките на широката и разнообразна градска екосистема. И все пак, какво точно представлява процесът на свързване на хора - жители и гости на града - с технологии, информация и инфраструктура? И как могат тези „интелигентни“ градски подходи да бъдат приложени на места като Детройт и други знакови градове от така наречения Ръждив Пояс (Rust Belt) в САЩ, обхващащ шатите, най-силно засегнати от разпада на някога силния промишлен сектор –Илинойс, Индиана, Мичиган, Охайо и Пенсилвания, и характеризиран с икономически упадък и демографски срив.

Наскоро Детройт бе домакин на конференцията “Среща на умовете 2014”, нещо като пътуващ мозъчен тръст относно ролята на технологиите в градското управление. Всяка година, международни лидери от гражданския, частен и държавен сектор се събират водени от общия си интерес в областта на технологиите и устойчивата градска среда. В тазгодишното издание на събитието в Детройт делегатите на конференцията обмяняха опит по време на събития с пъстър формат: коктейли, дискуции в работни групи, екскурзии и интерактивни презентации наподобяващи TED представяния, изнесени на сцена на фона на ефирно осветление в електриково синьо.

Източното и западното крайбрежие на САЩ предлагат няколко особено нагледни примери за “интелигентни” системи на градско управление в действие.

Така наприер, в Сан Хосе, щата Калифорния, известен още като "столицата на Силиконовата долина, компанията Интел спонсорира градска мрежа от сензори, които да събират данни за качеството на въздуха, шумовото замърсяване и пътните потоци. По този начин в случай на ПТП на определена улица, отговорните общински власти могат бързо да отреагират, пренасочвайки движението и своевременно изпращайки информация до жителите, така че те да могат да решат да използват различен вид транспорт (като каране на колело, вместо на шофиране). На изток, Ню Йорк може да се похвали с мащабна програма за подобряване на енергийната ефективност на общинските жилища, която използва интелигентна технология за икономия на енергия и така пести ценни средства на градската хазна.

Но интелигентни градски системи са в процес на развитие и в континенталната част на САЩ. Съседът на Детройт от Ръждивия Пояс (Rust Belt), Питсбърг блестеше на сцената по време на конференията MotM. Кметът на Питсбърг Бил Педуто изнесе убедителна реч за създаването на програмна рамка за активно гражданско участие. По време на неговото управление градската администрация на Питсбърг изгражда интелеинетния капацитет на града използвайки нагледни интерактивни методи като например игра, която учи учениците разликата между 311 и 911, и Mindmixer, онлайн форум, където гражданите и градските власти обменят идеи за подобряване на градската среда. Градският парламент на Питсбърг наскоро прие законодателство относно данните с отворен достъп, за изготвянето на което градската администрация активно насърчаваше участието на гражданите с мнения и коментари, като по този начин се подсигури действителната полза и функционалност на портала с отворени данни.

Дебра Лам, новият Директор на Питсбъргската Дирекция за Иновации и Ефективност започна дейността си в градската управа като организира серия от дискусии за съвместно (между гражданите и администрацията) изготвяне на "иновационна пътна карта - списък на проблеми, решения, успехи и стратегии, предназначени за напредък на региона като фактор от национален мащаб. В разговор с Института Аспен, Лам отбеляза следното: "Иновациите по своята същност не могат да зависят от една личност или ръководител. Необходими са колективното разпространение на знания и информация, както и многократното им повторение, така че да се подобри качествено им и с течение на времето да се превърнат в част от общоприетата практика.“

Както кметът Педуто, така и градският наместник по иновациите, Лам, демонстрират визии за градско развитие, които са инклузивни и акцентират върху автентични процеси на сутрудничество между граждани и администрация - независимо дали тези процеси са под формата на уеб платформа, методологична схема за градски иновации или детска игра, всеки един от тях е инструмент удрящ право в десетката на проблема, декодирайки сложни социални системи чрез образованието и участието на граждани от всички възрасти.

„Няма крайни потребители, има само начинаещи потребители“

Ако интерактивното образование с участие на гражданите е една тактика за изграждане на метафорични "интелигентни мостове" между инфраструктурата на града и неговите граждани, то каква роля биха имали интелигентни мостове при измислянето на интелигентни градски системи?

В конференцията „Среща на умовете”, лидери от град Айндховен в Холандия споделиха опита си в създаването на процеси, които допринасят за изграждането на интелигентен град. По време на презентация на тема "Обрат: преобразяване на исторически градове“ кметът на Айндховен Роб Ван Гиджзел споделя с публиката следното: "Няма крайни потребители, има само нач-ални(-инаещи) потребители.“ Той призова лидерите в градското управление да обърнат традиционните модели за градско планиране хоризонтално, разграничавайки се от двуизмерното мислене в категориите "отдолу нагоре" и "отгоре надолу".

В културната тъкан на град Айдховен безспорно е отразено разбирането на кмета Гиджзел относно важността на градските процеси – процесите изведени на преден план чрез подходи основаващи се на проектното мислене и на намирането на решения поставящи в центъра човека. Ето защо не е случайно как все още експерименталната и семпла запазена марка „Dutch Desing” продължава да се радва на висока стойност на глобално ниво. Съвпадение ли е, че градът бе носител на титлата „най-интелигентна общност в света“? Като дом на компанията Филипс и на първия в Холандия художествен проект за градско осветление, Айдховен се радва на засилени възможности за прилагане на иновации в градската инфраструктура, възползвайки се от креативните инстинкти, както на техническите иноватори, така и на общинските ръководители.

„Трансформиращите иновации не се случват само в специални зони или в градските центрове. Истинските иновациите извират от най-близко ниво до гражданите и от покрайнините – наричаме това „разпределени иновации“ – вид иновация , който се развива по естествен път и изпълва дадено място равномерно и справедливо," коментира Грета Байръм, старши анализатор в Института за Технологии със Свободен Достъп (Open Technology Institute) към Фондацията „Нова Америка“ (New America Foundation) и ръководител на едно от събитията на MotM конференцията – интерактивна обиколка относното потенциала на решетъчните мрежи и доброто управление на цифровите технологии.

Ако, както Питсбърския ръководител на градски иновации Лам смята, изграждането на интелигентни градове изисква не само обществени политики, а и активно гражданско участие, то ще успее ли Детройт да предостави възможности на гражданите си да участват пълноценно и като равностойни новатори в прилагането на интелигентни технологии? И ако разледаме наличните ресурси за промяна на Детройт, то ще можем ли да видим градските технологии в Детройт в ролята на „интелигентен мост“ свързваш разнобразни гледни точки и мнения, и то по начин – използвайки смисловия акцент, който кметът Гиджел поставя – който отговаря на хоризонтален модел на равнопоставеност във взаимоотношенията.

Независимо дали става дума за форуми за градско управление с активно гражданско участие, като този в Питсбърг, или използването на вече съществуващи общности от проектанти за изграждането на устойчиви интелигентни системи в града Айдховен, в основата на всички програми за интелигентни градове е заложен ключовият процес на обмен. И когато говорим за обмен не си представяйте едностранно и еднопосочно превадане на сила и посока на движение като в полулярната демонстрация от часа по физика с Люлката на Нютон с люлеещите се метални сфери.1 Процесът на взаимодействие и обмен между граждани и градско ръководство наподобяда по своя спонтанен и естествен характер по-скоро танц или по-точно – цитирайки определение споделено от един делегатите на MotM конференцията в Twitter – „танцът, който стои в основата на всяко иновативно сътрудничество.“

Вероятно едно от най-красноречивите изказвания по темата за градските иновации идва от Гарлин Гилкрист, новия заместник-директор на Детройт за технологии насърчаващи гражданско участие, по време на конференцията #micities conference, състояла се в Университета Мичиган няколко дни след конференцията MotM: "Иновациите не се случват според логиката на механичните команди „copy” и “paste”: те не могат да бъдат копирани и поставени.“
И това е самата истина. Процесът на създаване на иновации предполага динамична взаимовръзка между хората – и ако отделим време да се вгледаме качествено наоколо, ще видим, че жителите на градовете по целия свят участват в градивния танц наречен градското новаторство. Всеки участник в този танц има своята уникална танцова стъпка. Интересно, как ли би изглеждала танцовата залата?


Статята на Нина Бианки и Кат Хартман

беше първоначално отпечетана на страницата Model D,

партньор на This Big City.