Как градовете могат да спестят трилиони, да обуздаят промяната в климата и да подобрят общественото здраве

Урбанизацията е едновременно движеща сила за икономическия растеж и глобалната промяна на климата. Между 2011 и 2023 година градските райони на света се очаква да добавят 1.4 милиарда хора, включително 276 милиона в Китай и 218 милиона в Индия.

Никоя стратегия за намаляване на влиянието на промяната на глобалния климат не е цялостна без да се адресира предизвикателството на урбанизацията. Градовете допринасят за около 70 % от свързаните с енергията парникови газове, въпреки че обхващат само 2 % от световната земна повърхност.

Намаляването на това екологично влияние може да изглежда съмнително да се случи, но нов доклад „По-добър растеж, по-добър климат” (Better Growth, Better Climate) открива няколко действия, които лидерите на градовете могат да предприемат, за да се намалят емисиите докато едновременно с това постигат икономически растеж. Доклатът открива, че компактните градове могат да спестят 3 трилиона долара в инфраструктурни инвестиции през следващите 15 години. Не само това, но те могат да обуздаят глобалната промяна на климата и могат да донесат незабавни ползи за качеството на въздуха, здравето и качеството на живот по места.

Неструктурираната урбанизация: лошо за планетата, лошо за икономиките

Урбанизацията се случва с безпрецедентен мащаб и скорост, за около 60 % от глобалното население се очаква да живее в градовете до 2030 година. Отне 150 години в европейските държави урбанизационният процент да се покачи от 10 % до 50 %, но в момента наблюдаваме същата постепенна промяна да се случва за една трета от това време в много от азиатските държави. За съжаление, преобладаващият образец в градското развитие – характеризиращ се с неструктурирано разширяване и увеличаваща се зависимост от автомобилите – вече не може да се позволи от екологична или икономическа гледна точка.

Особена загриженост предизвиква качеството на въздуха в градовете, който се предвижда да се превърне в най-сериозната екологична причина за преждевременна смъртност до 2050. В петнайсетте държави с най-високи емисии на парникови газове щетите върху здравето от лошото качество на въздуха се оценяват на средно около 4 % от БВП. Градовете в развиващите се икономики страдат дори повече: Bangalore в Индия свидетелства средно за 34 % нарастване на замърсителите на въздуха между 2002 и 2010. В Пекин последните оценки предполагат, че тежката мъгла през януари 2013 е причинила RMB 23 милиарда  (USD 3.7 милиарда) икономически загуби, около 98 % от които са свързани със здравето разходи. Общите социални разходи от замърсяването на въздуха и задръстването от моторизирания транспорт в Пекин е между 7.5 и 15 % от БВП на града, което е много над средното за света.

Graphic via Better Growth, Better Climate

 „Разливането” на градските граници и в следствие от това преобладаващото използване на частните превозни средства се считат за основните причини на едновременното замърсяване на въздуха и емисиите на парникови газове по места. Например, Атланта в САЩ отделя приблизително 10 пъти колкото въглерод се отделят от транспорта на Барселона в Испания, въпреки че двата града са подобни по население и доходни нива. Разликата между двата града е в значително по-големият градски отпечатък на Атланта – 4,280 квадратни километра в сравнение със 162 на Барселона.

Graphic via Better Growth, Better Climate

Замърсяването на въздуха е един от икономическите и социални разходи на неструктурираната урбанизация, което също спомага да не могат да се задоволят основни инфраструктурни нужди, задръстванията и катастрофите и неустойчивия кръг на увеличаващо се енергийно търсене.

Устойчивите градове си изплащат вложените разходи

Опитите за справяне с градски предизвикателства като качество на въздуха и задръстванията могат да отворят пътя на устойчиви климатични действия, както и на икономически ползи.

Например, изследване на EMBARQ върху социоикономическото въздействие на скоростните транзитни системи на автобусите (BRT) установява, че подобренията от качеството на въздуха, произтичащи от една единствена линия № 3 на град Мексико, са на път да елиминират повече от 2 000 дни на пропусната работа поради болест, четири нови случая на хроничен бронхит и средно два смъртни случая на година, спестявайки на града US$ 4.5 милиона. На световно ниво 11 регистрирани BRT проекта в Мексико, Колумбия, Китай, Индия и Южна Африка е предвидено да намалят емисите до 31.4 милиона тона от CO2 равняващ се на повече от 20 години. Това количество се равнява на емисиите на парникови газове за една година от повече от 6.5 милиона коли.

Икономическо-климатичната синергия се прилага и към замърсяването на водата и земята. Конкретно това замърсяване, произтичащо от изхвърляне на отпадъчни води на градовете и управлението на твърдите отпадъци. Управлението на отпадъците отделя 5 % от световните парникови газове и 12 % от метана. Едно проучване в Бразилия изчислява, че увеличаването на по-устойчивите практики за управление на отпадъците – като малък мащаб, интегрирани проекти – до градовете в цялата страна ще намали емисиите на CO2 с между 158 и 315 тона и да ще се избегнат най-малко 2 500 случая на преждевременна смърт от замърсяването на въздуха през следващите над 20 години.

Развиващие се градове, развиващи се възможности

Развиващи се градове – средните по размер градове и мегаполисите на бъдещето – ще оформят глобалната икономическа и екологична перспектива, тъй като те са най-големите източници на икономическа производителност и емисии. В действителност, една група от 291 града бързо се разширява, средните по големина градове в развиващите се икономики ще представляват повече от една четвърт от глобалното нарастване на доходите и повече от една трета от свръзаното с енергията настване на емисиите през следващите две десетилетия.

Предвид бързото начало на урбанизация и дългогодишният характер на градската инфраструктура, е от значение кметовете, градските плановици и други лицери да се възползват от възможността да се действа сега. Решенията, които те правят днес могат да стимулират икономическия растеж и ограничаване на изменението на климата или да запази неструктурираната урбанизация, която домира през 20-ти век.