Как технологиите могат да преобразят градската мобилност: въпроси и отговори с Чиро Бидерман от Сао Пауло, Бразилия

Транспортните системи на Сао Пауло в Бразилия генерират 30 милиона точки от данни всеки ден, а това е число, което надвишава дори 23-те милиона ежедневни пътувания в града. Да се използват тези данни, за да се подобри градската мобилност, е предизвикателство, но също така е ключова възможност за градовете. Това е мястото, където MobiLab, лаборатория за решения за градска мобилност и носител на награда за мобилност (MobiPrize) за 2014, започва да работи.

Чиро Бидерман, главен изпълнителен директор на публичния транзитен оператор SPTrans и ръководител на MobiLab, получи наградата в Детройт по време на Световния ITS конгрес (ITS World Congress). Бидерман произнесе реч на тема как отворените данни и технология могат да преобразят начина, по който са планирани градовете. По-специално, той обсъжда основните предизвикателства пред Сао Пауло – най-големия град в Латинска Америка – и как градът използва технология за справяне с тях.

Какво е MobiLab?

Чиро Бидерман (ЧБ): MobiLab е лаборатория с отворени данни за градска мобилност, която има за цел да премине отвъд традиционния начин на управление, да постигне до решения чрез технологични иновации. Традиционния метод работи по следния начин: за да се справи с градския проблем, правителството наема голяма компания, която обикновено предоставя скъп и отнемащ значително време продукт, който частично решава проблема. Това решение е монолитно, което означава, че всяко ново решение ще изисва ново заплащане, и тези промени отново са скъпи и отнемат време за въвеждане.

Моделът на MobiLab е фокусиран върху малки групи, прилагащи бързи и прости решения, използвайки наличните отворени данни. В това начинание MobiLab си партнира с Университета в Сао Пауло (USP) и новостартиращи фирми, които са по-динамични и прозрачни в своята работа.

Как е организирана лабораторията?

ЧБ: „MobiLab има два вида участници: работни групи и инкубатор за стартиращи предприятия, които ще създадат решения за мобилност. Съставени са пет работни групи, които се състоят от между шест и 12 души. Всяка група от двойки членове от CET и SPTrans заедно със сътрудници на различни нива, включващи от гимназисти до докторанти. Всички те идват от технически специализирани и висши училища и работят върху различни решения под ръководството на техни учители.

Ние планираме стартирането на инкубатора за нововъзникнали фирми да започне през ноември 2014 г. Ще бъдат избрани десет компании за работа в тази лаборатория. В допълнение към достъпа до лабораторията, техническа помощ и менторство, компаниите ще имат достъп и до цялото оборудване и градските данни на сигналните контрольори на трафика, електронните паркинг устройства, автобусните GPS системи и други. Компаниите, които желаят да участват, ще бъдат уведомени за процедурата чрез широка кампания през CET, SPTrans, сайта на общината и местните медии.

Ние искаме да насърчим създаването на едно цяло ново поколение от приложения и уеб сайтове за градска мобилност, като се използват предимствата на бизнес моделите, които са вече създадени някъде навън, но не се използват от града и не струват нищо за града или за бизнес потребителите. Този подход не добавя нищо към вече съществуващата тежест върху потребителите на транспортни услуги или правителството, а просто ще помага за градската мобилност.”

Как политиката на отворените данни влияе върху градската мобилност на Сао Пауло?

ЧБ: „Аз вярвам, че Сао Пауло е първият град в Латинска Америка, който ще отвори за обществеността данните за публичния транспорт. Отворените GPS данни от автобусните системи се обновяват на всеки осемдесет и пет секунди и това насърчи създаването на 60 нови приложения. Това позволява на потребителите да видят кога техният автобус ще пристигне, да плануват пътуванията си и други. Портланд в САЩ е пример за друг град, който е отворил своите данни за обществеността през 2006 година.

Тъй като ние освобождаваме повече данни, това може да насърчи появата на още нови подобрения. Нашият инкубационен процес има за цел да подпомогне компаниите да се възползват от отворените данни за осигуряване на решения и инструменти за градска мобилност. От социална и демократична гледна точка, отворените данни също повишават прозрачността. Колкото повече знания има обществото, толкова повече може да изисква като услуги от правителството.

Същественият аспект на MobiLab е, че отваря данни за обществеността. Ние отворихме кодове, които могат да бъдат използвани и подобрени, за да се подобрят данните на града. Множество приложения са създадени с помощта на отворените данни като Moovit, Where’s My Bus и други.”

От технологична гледна точка, какви са основните предизвикателства за мобилност за Сао Пауло?

ЧБ: „Аз виждам редица предизвикателства по отношение на ролята на технологията за подобряване на градската мобилност. Ние имаме 30 милиона точки от данни, генерирани само за ден, така че говорим за огромно количество от информация, генерирана годишно; точно тук е предизвикателството – да се възползваме от тази огромна информация. Например, използвайки GPS данните, което е фокус за работните групи, създава потенциал за наблюдение на транспортните услуги. Дали превозните средства напускат спирките навреме? Колко далеч те пътуват? Дали им е възможно да се придържат към графика? Да се обработи, да се организира и анализира всичката налична информация е трудно, но си струва.

По подобен начин можем да анализираме конкретен транспорт с помощта на радарни данни. Данните за автомобили, мотоциклети и камиони са достатъчно точни, за да се създаде изследване за началната и крайната точка, използвайки регистрационните номера и мястото на пребиваване на превозното средство (при спазване на анонимността). Дори сме в състояние да пресметнем скоростта на куриерите, използващи радарни данни. Проследяването на тези пътувания е друго предизвикателство, което бихме искали да обрисуваме с данни. В момента проследяваме тази информация ръчно, което е много трудоемко, скъпо и потенциално по-малко точно.

Работата с голямо количество данни по този начин е значително технологично предизвикателство и може значително да повлияе на способността ни да планираме градската мобилност.

Друго предизвикателство е как да се гарантира, че съгласно договорите за транспортна концесия, в транспортните системи се вгражда технология в съответствие с политиката на отворените данни. Към момента, ние имаме протоколи, които покриват разходите за GPS на множество автобуси до 2,000 реала (US$ 835), докато новата GPS система струва 400 реала (US$ 167) всеки. Как можем да гарантираме, че информацията се огласява публично? Какво друго ни е нужно да се добави към превозните средства? Може би Wifi? Говорещи системи за осигуряване на универсален достъп? Важно е да се знае цената на всичко това, когато се решава кое е осъществимо. Гарантирането, че определена технология отговаря на определени стандарти, е голямо предизвикателство. Глобите също се обработват ръчно и автомазирането на тази система ще бъде още един начин да се повиши ефективността.”  

Какви са предизвикателствата за велосипедната инфраструктура?

ЧБ: „Имаме агресивна политика, която да даде приоритет на велосипедните алеи в Сао Пауло, но знаем все още малко за тях. В проучването на домакинствата за началната и крайна точка на използване на велосипеди има толкова малко на брой използвания на колелета, че не можем да твърдим, че разполагаме с точни данни. Създадена е работна група за откриване на решения за подобряване на събирането на данни за колоезденето, а също и за достъпността до транспортните услуги. Например, групата работи за подобряването на разположението на звукови светофари за хора с увредено зрение. Те планират да се създаде уеб сайт и мобилно приложение, което да позволява на хората с увреждания да допринасят с информация, която ще подобри разбирането на града за техните специфични нужди.”