Трябва ли да бъдат запазвани индустриалните руини като урок от миналото?

Всеки град си има такива: складове, фабрики и заводи от вече отминал индустриален разцвет. Годините на изоставяне допълнително са влошили техните постройки. Често те са „заразени”. Някои са опустошени от пожар. Обрасли с храсталаци, останали без ограда на места, а знаците „не преминавай” ни защитават от тях. Разходите за саниране на тези имоти далеч надхвърлят всеки местен или държавен бюджет. След толкова дълго време обществото изглежда е заседнало в тях и ги игнорира. Те са нашето пренебрегнато минало, а в днешно време превърнало се в руини.

„Руините зоват към възобновяване и за връщане към оригинала. Трябва да има промеждутък от смърт или отхвърляне преди там да може да има обновяване или преобразяване.” - J.B. Jackson.

В своето есе “The Necessity for Ruins,” J.B. Jackson пише, че без руини „няма уроци за научаване”. Все пак, ако ни държат далеч от нашите руини – чрез огради, бодлива тел или други бариери – дали се учим от тях? Дали признаваме нуждата от промяната им? Дали наистина тези знаци ни държат в безопасност? Кое е безопасното разстояние от заразените места? Колко бързо и разходоефективно могат тези имоти да бъдат променени? Ако оставим настрана безопасността, нарушаването на границите на имота и отговорността: трябва ли да се разхождаме между нашите руини, за да формираме творческа идея за тяхното бъдеще?

Plainfield Connecticut Inter Royal Mill Entrance

Plainfield в Connecticut разполагат с пример като по учебник за руини в границите на бившата Inter Royal Mill. Затворена е през 1985 г., фабриката остава изоставена двадесет години преди голяма част от нея да бъде разрушена от огън. Шестнайсет акра от предимно бетонни основи са останали без ограждения. Разположена е в центъра на града, в близост до общинската сграда и градската градина. През имота тече поток. Над 3 000 души живеят в периметър от една миля от фабриката; държи се едва скрита от главния път (Community Avenue) чрез вечнозелена и буйно израснала растителност. Ако се разходите, ще видите, че този парцел Inter Royal Site би бил перфектено естествено разширение на градския парк, ако въобще може някога да бъде поправен.

Plainfield Connecticut Inter Royal Mill Town Hall Park

Asbestos and lead are abundant within the crumbling structure that remains. Heavy metals have been found in the soil and brook water. “Once we identify what the assets and liabilities of the site are, we can market the property with a clear idea of cleaning up and redeveloping the land,” says Plainfield First Selectman Paul Sweet. My hope is that this will be accomplished via cost-effective means, using technologies such as phytoremediation. Its adjacency to a railway could possibly help keep costs in line, as well as expedite debris removal. However, I hope the town pauses before completing an instinctive, industrial rebuild, taking the time to imagine something ground-breaking. It is my belief that they should keep the concrete ruins public once they’ve been rendered benign. After all, steps and foundations tell a story.

Азбест и олово са изоставени из рушащите се, изоставени останки. Тежки метали са намерени в почвата и водата на потока. „Веднъж установени какви са ценните качества и спънките, може да се извади от забрава имота отново на пазара с ясната идея да го почистим и развием отново”, казва Paul Sweet, градски съветник на Plainfield. Добре би било това да се случи с разходо-ефективни средства, използвайки технологии като фитовъзстановяване. Отпадъците до железопътните релси е възможно да се премахнат. Въпреки това, би било добре градът да си отдъхне преди да довърши спонтанното, индустриално преобразяване, да си даде време да си изгради идея за нещо наистина стойностно. Дори би било добре да бъдат запазени конкретни руини след като са определени за безопасни. Все пак, стъпките и основите разказват история.

Смятате ли, че има подобни места и в София? Дали са оградени с безопасни огради тези места във вашия квартал? Какво е направено това да се случи?