Владимир Ветов: Зеленият град оскъпява имотите и пази здравето

Знаете ли, че стойността на имотите в „зелените” райони нараства между 4 и 30 % в сравнение с кварталите без озеленяване? Дървета и храсти в непосредствена близост до къщата пък намаляват с до 10 % сметките за ток и отопление. Зеленото значи здраве. Пациентите се възстановяват с 20 % по-бързо, ако гледката от прозореца разкрива зеленина, жителите на зелените квартали боледуват по-рядко.

Парковете примамват хора за разходка и отдих, което също подобрява здравето им. Това допринася и за социалната сплотеност като е доказано, че хора от различни етнически групи се социализират по-бързо в градове с повече зелени площи. Желенината е и хапче срещу преумората и стреса на работното място. Тя се бори успешно и със замърсяването на въздуха. Дървета, храсти и дори мъхът помагат за филтрирането на дребните прахови частици и така пречистват тежкия градски въздух.

Според изследване до 2030 г. 60 % от населението на земята ще живее в градовете. И днес може да се наблюдава изменение на микроклимата в градка среда. Вали повече, а температурите се покачват. Това се дължи на оголените от зеленина бетонни градски пространства. Срещу това се бори „Зеленият град”. А от горните примери се разбира защо.

Мина времето, когато „урбанизация” беше модерна дума, а хората се дивяха на стъклените и нестандартно изглеждащи сгради. Днес се връщаме към зеленото, но може би за първи път по начин, по който то да бъде вплетено в градската среда. Не става въпрос просто за една права улица с дървета по нея. Сега зеленото трябва да стане неразривна част от града. Такава концепция развива Леон Смет, ръководител направление „Озеленяване и разсадници” на Antros, холандската кралска търговска асоциация за декоративни растения. Той сподели успешни зелени практики в открита дискусия „Зеленият град – мечти и реалност”, провела се в София в края на м.октомври 2014 г.

В Холандия отдавна работят по тази концепция

Обикновено финансирането на проектите става с 50 % държавно участие. Контактите се извършват на всички административни нива. Сега например се развива план 2/3 от болниците в страната да бъдат реновирани в тази насока. В училищата децата се обучават да поддържат дворове, имат и занимания и с животни, за да знаят, че млякото не идва от магазина. Силно разпространено е градското фермерство. При него дадена общност може да развива дори замеделие върху незастроени и занемарени площи, естенствено с одобрение на общината или съответната административна единица.

Концепцията за „зелен град” се основава на разбирането, че това не е лукс, а печеливша инвестиция. Възниква през 2002 г. по време на световния фестивал на цветята „Флориада”, който се организира веднъж на 10 години в Холандия. Тя има няколко измерения, преплетени в цялостна визия за града: икономика, здраве, чистота, уют и наслада от средата, в която хората живеят и работят. Много страни в Европа и Азия са я възприели и я развиват.

Да се върне природата в мегаполиса

Това допринася и за обогатяване на биоразнообразието, защото новите растения ще привлекат насекомите, а те от своя страна ще доведат птиците и другите животни. Нямаш възможност за зеленина пред входа? Ок, направи градина на покрива.

Съчетанието между град и природа ражда и забежителни архитектурни шедиоври. Да не говорим какво е чувството да се прибереш в дом, който съчетава в себе си градина вместо да гледаш сива фасада. Вертикалното строителство е силно разпространено в Холандия и в скандинавските страни, където не е необичайно да се види къща с покрив-градина. Има и известно екологично значение, тъй като при променящия се климат валежите се увеличават. Зелените покриви могат да задържат дъждовната вода и влагата да се изпарява по естествен начин. Друга важна цел на подобно строителство е да насърчи следването на нови тенденции при планирането и изграждането на зелени площи така, че озеленяването да спомага за решаване на проблемите със замърсяването на въздуха и водите.

Зеленият град е модерен и привлекателен. Той повишава обществения просперитет и е в подкрепа на устойчивото икономическо развитие. Това е и градът на бъдещето, а концепцията набира скорост в Западна Европа. При естествено зелените ни градове тази формула би се вписала и в България. Може би е твърде рано да се говори сериозно за прилагането й у нас, но е хубаво да гледаме напред и нагоре, за да се движим в крак с времето. А още по-добре, когато виждаме зелено.

Статията е публикувана във бр.1118 от 4 ноември 2014 г. на вестник Стопанин