За количественото пресмятане на енергийната ефективност на зелените сгради

Поради вечно повишаващите се цени на природните ресурси, съпътстващи растежа, загрижеността за околната среда засилва нуждата да бъдат строени зелени сгради. Загрижеността за допълнителните капиталови разходи и несигурността за паричните печалби възпират инвестиционните желания в зелени сгради.

Според консултантската фирма за недвижими имоти Jones Lang LaSalle, от импирична гледна точка, се забелязва, че зелените сгради се превръщат в печеливши начинания, дължащи се на спестяване на енергия и други оперативни разходи, търговия и печеленето на въглеродни кредити и други ползи. Предизвикателството е да бъдат превърнати нематериалните ползи в парични потоци, които могат да се използват за оценка на стойността на сградите или проектната жизнеспособност.

Например, по-добрите работни условия не могат да бъдат превърнати в пари и така винаги съществува риск зелените аспекти или мерките за устойчивост да бъдат надценени или подценени.

Всеки метод за оценка на сградите има свои собствени предизвикателства при оценяването на зелените или устойчиви аспекти на една сграда. Най-популярните методи са Direct Comparison Method, Rent Cap Method и Discounted Cash Flow (DCF) Method.

При Direct Comparison Method в оценката на една зелена сграда предизвикателството е да се намери подобна сграда, която е била обект на търговска сделка. Ако се оцени в сравнение с конвенционална сграда устойчивият аспект на сградата не може да бъде оценен. Следователно трябва да се използват приблизителни мерки, за да се даде стойност. Rent Cap Method на оценка, който използва тавана на стойността, обусловена от пазарната динамика, за намиране на стойността на сградата, формирана от общия сбор спечелени наеми, пренебрегвайки зелените аспекти на сградата.

Този мотод може да бъде успешен единствено ако наемът отразява устойчивите аспекти. Meтодът Discounted cash flow, който е един от най-приемливите методи за оценка, взима предвид входните и изходните потоци. По този начин устойчивите аспекти на една зелена сграда до голяма степен могат да бъдат взети предвид.

Има няколко стандартни механизма за оценка на енергийното и водно спестявания на зелените сгради. Методът DCF поставя предизвикателство по отношение на превръщането на всички ползи в паричен поток. Например, не винаги може да има добавка към наема на зелените сгради, тъй като наемите в повечето случаи се промемят от динамиката на търсенето и предлагането. Устойчивостта не е най-важният фактор, управляващ наема измежду някои други фактори.

Така че има много неясноти относно оценката на зелените сгради заради липсата на данни и информация. Все пак, само въпрос на време е това да се промени. Нарастващите изисквания на наемателите, поради повишените енергийни разходи, оказва натиск върху проектантите да разработват зелени сгради. Увеличението в броя на зелените сгради автоматично ще повиши съзнателното отношение и като съзрее пазарът ще се появят и опорни точки и бази от данни за оценка на зелените аспекти на сградите.

Това ще внесе повече яснота и прозрачност в оценката на зелените сгради, а така също и подобряване на увереността на инвеститора.